събота, 19 юли 2008 г.

Семейство и приятели

Този път няма да се оправдавам за мързела си, нито да обещавам, че от днес ще пиша по редовно в блога на български, защото и обещания трудно се спазват с едногодишно дете вкъщи...

Не мога да повярвам, че мина месец откакто си дойдох от България. Колко бързо времето лети.
Спомням си първите седмици там и колко трудно ми беше да свикна с някои неща, за които бях забравила. Сега отново са забравени и ми липсва семейството и приятелите ми.

Баща ми до сега никога не прояви желание да ни дойде на гости, но откакто прекара време с A.J. само за него говори и стяга куфарите за Коледа.

Люси- беше омъжена за един от братовчедите ми. Сега не са заедно, но тя е един от любимите ми хора и поддръжаме връзка. Люси е страхотен човек и невороятна майка. А.J. веднага се сприятели с братовчедите си Теди и Стаси.


Ирена и Петя са бивши съученички на сестра ми. През годините освен нейни, станаха и мой приятелки. Ирена живее в Плевен, а Петя в Белфаст със сладкият Шей.


С Наталия се познаваме от почти 10 години и от толкова сме приятелки. Тя си дойде от Чехия и успяхме да се видим. Тя има трима сина, аз не бях виждала най- малкия бонбончо Джо от както се е родил, но веднага се обикнахме с него... какво да кажа децата й са ми слабост и аз на тях:)


Цвети е омъжена за приятел на Ханс. Тя живее в щата Вашингтон, но не се бяхме виждали от много време. Беше хубаво да си бъдем по едно и също време в България и да можем да си говорим за живота и тук и там и да разбираме за какво става на въпрос.

Наталия е бивша съквартирантка на сестра ми( не знам как става, но винаги нейните приятели са и мои:))Тя е много готин и точен човек и се радвам, че нашите деца( Александър(Алекс) и Алекзандър(А.J.) се харесаха и играеха много хубаво заедно. Тя роди в края на Юни втория си син- Илия.

Последния ден преди да тръгна успяхме да се видим с Коки. Тя живее в София и беше супер приятно да успее да дойде на летището да се видим дори за няколко минути.

Времето не беше достатъчно да се видя с другите ми приятели извън Плевен, но ги обичам всички и ми липсват.

Няма коментари: