събота, 19 юли 2008 г.

Семейство и приятели

Този път няма да се оправдавам за мързела си, нито да обещавам, че от днес ще пиша по редовно в блога на български, защото и обещания трудно се спазват с едногодишно дете вкъщи...

Не мога да повярвам, че мина месец откакто си дойдох от България. Колко бързо времето лети.
Спомням си първите седмици там и колко трудно ми беше да свикна с някои неща, за които бях забравила. Сега отново са забравени и ми липсва семейството и приятелите ми.

Баща ми до сега никога не прояви желание да ни дойде на гости, но откакто прекара време с A.J. само за него говори и стяга куфарите за Коледа.

Люси- беше омъжена за един от братовчедите ми. Сега не са заедно, но тя е един от любимите ми хора и поддръжаме връзка. Люси е страхотен човек и невороятна майка. А.J. веднага се сприятели с братовчедите си Теди и Стаси.


Ирена и Петя са бивши съученички на сестра ми. През годините освен нейни, станаха и мой приятелки. Ирена живее в Плевен, а Петя в Белфаст със сладкият Шей.


С Наталия се познаваме от почти 10 години и от толкова сме приятелки. Тя си дойде от Чехия и успяхме да се видим. Тя има трима сина, аз не бях виждала най- малкия бонбончо Джо от както се е родил, но веднага се обикнахме с него... какво да кажа децата й са ми слабост и аз на тях:)


Цвети е омъжена за приятел на Ханс. Тя живее в щата Вашингтон, но не се бяхме виждали от много време. Беше хубаво да си бъдем по едно и също време в България и да можем да си говорим за живота и тук и там и да разбираме за какво става на въпрос.

Наталия е бивша съквартирантка на сестра ми( не знам как става, но винаги нейните приятели са и мои:))Тя е много готин и точен човек и се радвам, че нашите деца( Александър(Алекс) и Алекзандър(А.J.) се харесаха и играеха много хубаво заедно. Тя роди в края на Юни втория си син- Илия.

Последния ден преди да тръгна успяхме да се видим с Коки. Тя живее в София и беше супер приятно да успее да дойде на летището да се видим дори за няколко минути.

Времето не беше достатъчно да се видя с другите ми приятели извън Плевен, но ги обичам всички и ми липсват.

неделя, 22 юни 2008 г.

Отново вкъщи!


Звучи шантаво, но тъй като тук е семейството ми, за сега по- вкъщи се чувства тук, но винаги ще съм си българка по кръв:)
А.J. и аз сме най- накрая вкъщи след 25 часа полети и чакане по летища. Прибрахме се във Вторнник вечер (тукашно време) и все още сме супер изморени. В петък за първи път се чувствахме малко по- добре и почти свикнали с 10-те часа разлика.

До сега съм правила 5 перални и май има достатъчно пране за още една, също трябва да намеря място и за разни изостанали неща.

Хубаво е да съм си в моята къща и да сме отново при Ханс!

През следващите няколко дни ще подредя снимки и мислите си за ваканцията в България, така че проверете блога скоро пак:)

понеделник, 5 май 2008 г.

Стаята на А.J.



Съвсем изпуснах края на постовете ми. Тези дни сме толкова заети, родителите на Ханс ни бяха на гости, стягам куфари за България... но всичко по реда си. Предпоследният пост в блога ми на английски е за стаята на А.J.


Преди доста време я боядисахме в тюркоазено, отне ми доста време на търся неща, които ми харесват. Както е известно за някои от вас, не обичаме бебешки обзаведени стаи, съчетанията на синьо и жълто, зелено и жълто...Също не искахме стаята да има тема- Мечо Пух, Дора, Спайдърмен и т.н са толкова комерсиaлизирани(дума ли е това на бг?), искам, когато А.J. порасне сам да избере темата за стаята си, а не ние насила да го караме да харесва определени детски герои...късно открих татко Барба, друго щях да пиша тогава:)

В момента съм луда на тема 60-те и така наречения МОД стил. Основните цветове, които избрахме са тюркоазено, кафяво и бяло. За съжаление стаята не изглежда така подредена постоянно, А.J. много обича да си играе в нея и да "чисти" всичко, което може да стигне.

В английският ми блог има още няколко снимки, на постер от Англия, кола от Швеция, които са ми любими, също и на малка рисунка, която направих за над кошарата. Стикерите на стената са направени така, че може да се пише с тебешир по тях.

Следващия пост на английски няма да го превеждам, американска шега е и няма смисъл на български.
Очаквайте пост за посещението ни в зоопарк и рождения ден на А.J.

понеделник, 21 април 2008 г.

Компютърни главоболия!

Миналата седмица, лаптопа ни се счупи- не може да се зарежда с ток. Всичко, съхранено там още не е ясно дали ще можем да спасим. Аз като истински пристрастена едва издържах до събота, когато купихме нов компютър. Това беше дългопланирана покупка, лаптопа от дълго време имаше проблеми. На новият нямам нито една снимка или видео, така и не успях да преведа последния пост от английския ни блог на български. Всъщност там има още две клипчета на А.J., ако някой иска да види голямото ни момче:)
Надявам се скоро да можем да прехвърлим всичко на този компютър, да направя нови снимки и да съм по-редовна с постовете си.

петък, 11 април 2008 г.

Нашето голямо момче!

През последните няколко седмици А.J. доста започна да се променя. Започва да прилича все повече на малко момче отколкото на бебе. Прави смешни физиономии, заиграва се с играчките си, танцува и ...започна да ходи! Не е много стабилен, прави по няколко крачки само, но определено сме впечатлени- дори няма 11 навършени месеца! Не съм го карала да ходи, храната го накара- като види малките царевични пръчици и звездички нищо не може да го спре:)
Нaправих няколко клипа с А.J., надявам се да мога да ги кача, ако не можете да ги видите на блога ми на английски...



понеделник, 24 март 2008 г.

Забава по Великденско!

Tази година тукашния(Католическия) Великден е много по- рано от Православния. Ние празнувахме този уикенд, така е по- лесно тук.В събота посетихме приятелско семейство. Великденския заек беше минал и оставил много яйца. Даже А.J. успя да намери едно, по- късно обаче едно от другите деца му го взе. А.J само го изгледа и се обърна, мамин сладурчо!Имаше игра да се познаят броя на шоколадови яйца в един буркан. Аз спечелих! Бях предположила 95, яйцата бяха 93! Ох, защо ли ми трябваше да позная, сега преядохме с Ханс.Ханс беше в Ню Джърси по работа, с А.J. се гледахме сами цяла седмица и сега се радваме отново на компанията на тати у дома.

Семейството на Татко Барба


От скоро съм се присетила за Семейството на Татко Барба( не се смейте трагично е положението). Ханс никога не е чувал за тях и може би затова много ми се иска да намеря книжките на български, но най- вече за А.J.
Както знаете постовете в блога ми на английски и български се различават малко, става на въпрос за едно и също нещо, но понякога казано по различен начин. Сега няма да ви оттегчавам с представянето поотделно на барбароните, както в другия блог. Всички си спомняте за тях, нали?!
Мисля, че са сладко семейство и ми се иска да не съм декорирала стаята на А.J.
Ако искате отново да видите Семейството на татко Барба, можете тук.
Аз отивам да гледам, до скоро!

вторник, 18 март 2008 г.

Бухали и сови навсякъде!


От скоро прекарвам доста време в интернет, търсейки различни идеи за обзавеждане на дома ни. Разглеждам безброй сайтове и блогове и ми направи впечатлениe, че бухалите/совите са модна тенденция. Може да се видят в най-различни стилове, варианти и цветове. В началото не ми харесваха, напомняше ми незнайно защо за хелоинска украса, но в последно време се хващам, че все повече се заглеждам в някои от аксесоарите с бухали/сови. Дори купих основа за лампа за стаята на А.J.(снимката горе).
Ето някои от любимите ми бухали, които "срещнах" в интернет:

Джордж Нелсън стенен часовник:
текстил на Роберт Кауфман:
Бухал на Джонатан Адлър:
Мобил на Хелене Иге:
Детско боди в Еtsy:Декоративна възглавница в Modern Dose:

понеделник, 17 март 2008 г.

Обградени!

За последните няколко седмици се обградихме вкъщи. А.J. започна да отваря всички кухненски шкафове и чекмеджета. Катери се нагоре по стълбите толкова бързо, че понякога докато го видя, той е вече на половината.Дърпа ежедневно пердетата, изключва лампата и яде щепсела, иска да влиза в миялната...А.J. е толкова активен и бърз, че аз не мога да му смогна, за това решихме да използваме гейтове. Намерихме най-обикновени, които не трябва да се захващат за стената и ги сложихме миналата седмица. Сега е много забавно за Ханс и мен, да влизаме в кухнята, да отиваме до офиса или когато се налага да се качваме по стълбите. Трябва да прескачаме оградите и със засилка да стъпваме от другата страна.
А.J. никак не харесва гейтовете, плаче и се дразни всеки път като види един от нас от другата страна на преградата.Надявам се скоро да намери нещо друго, което да е по- интересно от отваряне на чекмеджета и катерене по стълбите.

петък, 14 март 2008 г.

Да помогнем на Африка!

Наистина не знам какво да правя, на кого да се обадя, за да помогна поне малко да се подобри живота на децата в Африка. Много, много искам да мога да осиновя поне няколко от тях. Всъщност днес с Ханс гледахме изискванията за осиновяване от Уганда, но не е възможно за момента(трябва да живеем там за поне 3 години). За България е 2 години. Какво мислят тези хора, имат толкова много неискани деца, а са направили невъзможно осиновяването им.

Единственото нещо, което се сещам сега ( и знам, че не е най-добрия и ефикасен вариант) е да подкрепим един от проектите на Боно ( U2) за Африка. Той и U2 от години работят по проекти да съберат пари и да помогнат за бедността в Африка. Може би не са много приложими в България,но ще сложа линкове, за да знаете за какво става на въпрос.ОNE-Американци от всяка вяра и класа- да се съединят в ЕДНО, да помогнат и оставят бедността в историята.Това е кампания от над 2.4 милиона души, във всички 50 щата, над 100 от добре познати в Америка и уважавани благотворителни, правни и хуманитарни организации. ОNE помага на хората, да осъзнаят и разберат проблемите с глобалната бедност, глад, болести и усилията им да се борят с тези проблеми в най- бедните страни по Света.
GAP PRODUCT(RED)- Колекция от дрехи в добре известната верига от магазини- ГАП, която помага да се направят промени в Африка. Половината от стойността на покупката ви отива за борбата със СПИН в Африка.
ЕDUN-Марка създадена от съпругата на Боно- Али Хюсън. Дрехите изцяло са ушити в Индия, Перу, Тунизия, Кения, Уганда, Лесото, остров Мавриций и Мадагаскар.
През 2007 бе създадена линията Еdun LIVE. Целта е да се насърчава обмянатана стоки в Африка, чрез голяма продажба на обикновени тениски на пазара за стоки на едро. От нивите от които е набран памука до последния етикет сложен на тениските, са 100% направени в Африка.

четвъртък, 13 март 2008 г.

Децата на Африка!


Майката на мъжа ми и двете му сестри са в Уганда за 2 седмици. Вчера те са посетили Дом за сирачета. Децата там нямат нито една играчка, нямат памперси и истинска храна. Най- голяма нужда обаче тези деца имат от любов и внимание. Не мога да спра да мисля за тях и ми се иска да мога да им помогна и прибера поне няколко у дома.

Добавих Блога на Сузи за Африка към Линкове (на английски е), ако някой иска да види повече снимки.

сряда, 12 март 2008 г.

Цветя!




За 8-ми Март, Ханс ме подари тези красиви цветя. Аз никак не очаквах, че той ще се сети. Мерси за хубавата изненада!

вторник, 11 март 2008 г.

Питанка!

Какво правех преди 10 години:
Работех в мексикански ресторант в ЮАР.

5 неща, които трябва да свърша днес:
1. да гледам А.J докато Ханс докара мебелите за трапезарията ни.
2.да отида до хранителния магазин.
3.да сготвя.
4.да прекарам качествено време с Ханс и А.J.
5. да чета от книгата ми (Властелинът на пръстените)

Неща, които обичам да ям:
Мога да живея на сладолед и шоколад.

Какво бих направила, ако стана милионерка:
Бих изплатила студентските ни заеми, бих изплатила къщата ни, ще осиновя 5-6 деца, ще помогна на Домовете за деца в България и бих обходила света със семейството ми.

3 лоши навика:
1.винаги закъснявам.
2.винаги отлагам.
3.понякога се стресирам прекалено много.

5 места където съм живяла:
1. САЩ (Юта, Ню Хамшър, Аризона)
2. България (Плевен)
3. Англия (Уорингтън, Ливърпул, Болтън и Литълборо)
4. България (София)
5. ЮАР (Йоханесбург)

5 работни места, които съм имала:
1. фризьорка
2. асистент-менеджър в ресторант за бързо хранене
3. супервайзор в хотел
4. инструктор по български в МТС
5. продавачка


5 неща, които хората не знаят за мен:
1. в училище най- лесно ми беше по математика и затова учих (загубих) 3 години в ТУ в София
2. по едно време много ми харесваше техно музиката (сега са ми слаби нервите, ха-ха)
3. умирам от ужас от микроби и си мия ръцете по 100 пъти на ден
4. преди много години изкачих Мусала
5. в САЩ хората си мислят, че съм много тиха, но вие знаете, че не е точно така:)

вторник, 4 март 2008 г.

Германия и Австрия...преди една година!



Не мога да повярвам, че измина една година откакто ходихме на нашата мини-ваканция до Мюнхен/ Германия и Залцбург/Австрия. Бяхме само за няколко дни, но изкарахме страхотно, ето няколко снимки от екскурзията ни.


http://www.neuschwanstein.de/english/
Претзл от тесто за понички или поничка във форма на претзл, не знам, но са страшно вкусни!Къщата в която се е родил Моцарт.Административна сграда в МюнхенУлица в Залцбург
Игнорирайте прическата ми, сешоара ми изгоря и една седмица изглеждах така
Портите от филма/мюзикъл- The Sound of Music



неделя, 2 март 2008 г.

Честита Баба Марта!


Желая на всички много слънчеви усмивки!

понеделник, 25 февруари 2008 г.

Специален Ден!


Миналия уикенд ходихме в Юта, за много специално събитие- благославянето и запечатването на А.J.с нас за вечността (ритуал характерен за религията ни). Никога преди не съм чувствала А.J. и Ханс толкова близки и никога преди не съм се замисляла, колко много ги обичам и искам да съм по-добра майка и съпруга, да дам най-доброто, на което съм способна за семейството ми.
Успяхме да се съберем с накои от близките на Ханс, сестра ми и няколко приятели.
Предната нощ А.J. не спа добре и всички бяхме уморени, но щастливи.
Благословията от Ханс беше много хубава и се надяваме един ден А.J. да може да осъвършенства качествата, с които беше благословен.

вторник, 19 февруари 2008 г.

Захарни бисквити с маслен крем-глазура!


Тези дни правихме едни от любимите ни сладки. Дано успея с превода, защото не съм голяма кулинарка и се надиавам на български да има смисъл.



Бисквити:

2 чаши пресято брашно, 1.5 чаена лъжица бакпулвер, 1/2 ч.л.сол- пресяваме заедно тези съставки и ги оставяме настрани.

Разбъркваме: 3/4ч.ч. захар, 1/2ч. масло или маргарин, 2-3 ванилии(течна-1ч.л.)и 2 яйца.

Към тази смес добавяме по малко от сместа с брашното. Става меко тесто.
Престоява в хладилника поне за час.
Разточваме тестото с дебелина 1/2см. Нарязваме с различни форми или с чаша.
Слагаме бисквитите в намазнена тавичка. Пекат се за около 10-12 минути при 190-200C.
Не трябва да се зачервени, за да са готови.

Крем- глазура:

1/2ч. кр. масло или маргарин
1/2ч. мазнина (шортенинг) Това не знам дали се продава в Б-я, изглежда като мас, но е разстителна мазнина
2-3 ванилии
4 чаши пудра захар
2 супени лъжици мляко

В голям купа се смесват маргарина и мазнината, добавя се ванилията. Постепенно се добавя пудрата захар, по чаша като се бърка добре. Добавя се млякото и се разбива с миксер на висока скорост докато бухне.

Ако ви остане може да съхранявате крема в затворена кутия в хладилника до 2 седмици.
Аз разбира се имах и помощник, за това крайния резултат не е много прецизно изпълнен, но са супер вкусни.






четвъртък, 14 февруари 2008 г.

Честит Ден на Любовта!




Мъжете на живота ми.
Обичам ви!

сряда, 13 февруари 2008 г.

Нужда от цвят!

От известно време искам да боядисам няколко стени за акцент у нас. Не мога обаче не само да реша кои стени, но и какъв цвят. Искам да е актуален цвят, но и да не му отмине модата след година и да трябва да боядисваме отново. Прекалено трудно е с А.J., който ще иска да влезе в кофата с боя и супер високите ни тавани. Също искам да се съчетава с мебелите, които сме си набелязали, но са още в магазина. Не знам какво да правя. Стоенето в къщи не помага да се разсейвам и взирането в белите стени не ми дава никакво вдъхновение. Може би нямам идея, тъй като всъщност искам тапети, но стените са ни релефни и ще е ужасно, когато решим един ден отново да сме на боя. Идеи някакви?

събота, 9 февруари 2008 г.

Спомен за мама

Тази седмица, мама трябваше да празнува 58-я си рожден ден. Ще станат 10 години откакто си отиде от тук, а на мен продължава да ми липсва все така много. Така ми се иска да е сред нас, да чуя гласа й, да видя усмивката й, да я прегърна...Мамо, обичам те завинаги...

вторник, 5 февруари 2008 г.

Супербол уикенд!

Изминалия уикенд беше един от най- важните за спорт в САЩ. Състоя се финалния мач по американски футбол, между отборите на Бостън "Патриотите" и отбора на Ню Йорк- "Гигантите". Мача се играе на неутрална територия и тази година беше при нас във Финекс. В съботата преди мача има много забавления до стадиона най- вече за деца. Ние също не останахме назад и посетиме мястото. Изискваше почти два часа да се купи билет, но "далновидни" хора, бяха купили и ги продаваха отстрани за повече пари. Ние за първи път решихме да вземем от тях и да не караме детето да чака на километричната опашка. Вътре беше пълно с много, много хора. Имаше изложени всички топки от другите Суперболи, много състезания по ритане, хвърляне и т.н за децата. Много места за хранене с хамбургери по- големи от главата на А.J.
Беше много шумно, с много музика, но и много забавно. Ха, кой си е представял, че от мен ще излезе такъв запалянко. Ханс е най- щастлив от цялата тази промяна в мен.
Събота гледахме мача по телевизията. Дори да беше в нашият град, най- евтиния билет е от рода на $2000!


За съжаление любимия отбор "Патриотите" загуби! Много грубо игра другия отбор и единствената им цел беше да наранят главния нападател. Е, спечелиха, но жалко за "Патриотите", които имаха незабравим сезон с нито една загуба. Обичам ги!