събота, 19 юли 2008 г.

Семейство и приятели

Този път няма да се оправдавам за мързела си, нито да обещавам, че от днес ще пиша по редовно в блога на български, защото и обещания трудно се спазват с едногодишно дете вкъщи...

Не мога да повярвам, че мина месец откакто си дойдох от България. Колко бързо времето лети.
Спомням си първите седмици там и колко трудно ми беше да свикна с някои неща, за които бях забравила. Сега отново са забравени и ми липсва семейството и приятелите ми.

Баща ми до сега никога не прояви желание да ни дойде на гости, но откакто прекара време с A.J. само за него говори и стяга куфарите за Коледа.

Люси- беше омъжена за един от братовчедите ми. Сега не са заедно, но тя е един от любимите ми хора и поддръжаме връзка. Люси е страхотен човек и невороятна майка. А.J. веднага се сприятели с братовчедите си Теди и Стаси.


Ирена и Петя са бивши съученички на сестра ми. През годините освен нейни, станаха и мой приятелки. Ирена живее в Плевен, а Петя в Белфаст със сладкият Шей.


С Наталия се познаваме от почти 10 години и от толкова сме приятелки. Тя си дойде от Чехия и успяхме да се видим. Тя има трима сина, аз не бях виждала най- малкия бонбончо Джо от както се е родил, но веднага се обикнахме с него... какво да кажа децата й са ми слабост и аз на тях:)


Цвети е омъжена за приятел на Ханс. Тя живее в щата Вашингтон, но не се бяхме виждали от много време. Беше хубаво да си бъдем по едно и също време в България и да можем да си говорим за живота и тук и там и да разбираме за какво става на въпрос.

Наталия е бивша съквартирантка на сестра ми( не знам как става, но винаги нейните приятели са и мои:))Тя е много готин и точен човек и се радвам, че нашите деца( Александър(Алекс) и Алекзандър(А.J.) се харесаха и играеха много хубаво заедно. Тя роди в края на Юни втория си син- Илия.

Последния ден преди да тръгна успяхме да се видим с Коки. Тя живее в София и беше супер приятно да успее да дойде на летището да се видим дори за няколко минути.

Времето не беше достатъчно да се видя с другите ми приятели извън Плевен, но ги обичам всички и ми липсват.

неделя, 22 юни 2008 г.

Отново вкъщи!


Звучи шантаво, но тъй като тук е семейството ми, за сега по- вкъщи се чувства тук, но винаги ще съм си българка по кръв:)
А.J. и аз сме най- накрая вкъщи след 25 часа полети и чакане по летища. Прибрахме се във Вторнник вечер (тукашно време) и все още сме супер изморени. В петък за първи път се чувствахме малко по- добре и почти свикнали с 10-те часа разлика.

До сега съм правила 5 перални и май има достатъчно пране за още една, също трябва да намеря място и за разни изостанали неща.

Хубаво е да съм си в моята къща и да сме отново при Ханс!

През следващите няколко дни ще подредя снимки и мислите си за ваканцията в България, така че проверете блога скоро пак:)

понеделник, 5 май 2008 г.

Стаята на А.J.



Съвсем изпуснах края на постовете ми. Тези дни сме толкова заети, родителите на Ханс ни бяха на гости, стягам куфари за България... но всичко по реда си. Предпоследният пост в блога ми на английски е за стаята на А.J.


Преди доста време я боядисахме в тюркоазено, отне ми доста време на търся неща, които ми харесват. Както е известно за някои от вас, не обичаме бебешки обзаведени стаи, съчетанията на синьо и жълто, зелено и жълто...Също не искахме стаята да има тема- Мечо Пух, Дора, Спайдърмен и т.н са толкова комерсиaлизирани(дума ли е това на бг?), искам, когато А.J. порасне сам да избере темата за стаята си, а не ние насила да го караме да харесва определени детски герои...късно открих татко Барба, друго щях да пиша тогава:)

В момента съм луда на тема 60-те и така наречения МОД стил. Основните цветове, които избрахме са тюркоазено, кафяво и бяло. За съжаление стаята не изглежда така подредена постоянно, А.J. много обича да си играе в нея и да "чисти" всичко, което може да стигне.

В английският ми блог има още няколко снимки, на постер от Англия, кола от Швеция, които са ми любими, също и на малка рисунка, която направих за над кошарата. Стикерите на стената са направени така, че може да се пише с тебешир по тях.

Следващия пост на английски няма да го превеждам, американска шега е и няма смисъл на български.
Очаквайте пост за посещението ни в зоопарк и рождения ден на А.J.