Не са много дните, в които имам време да готвя. Днес реших, че след 3 дни на кой каквото намери за вечеря, е крайно време да сготвя леща. А.J. имаше други планове за деня- искаше да бъде носен на ръце цял ден. След стъргане на морков с една ръка, добавяне на подправки с бебе бъркащо в кутията със сол, седнахме с А.J. да играем, а лещата полу- готова на котлона. Естествено забравих за нея за доста време. Резултата е плачевен. Успях да спася малка част от лещата, друга замина в кофата, а трета остана по дъното на новата ми тенджерата. Срам не срам, сервирах на Ханс леща с прогрял вкус, а той само ядеше и повтаряше добре е, нищо и няма...любовта наистина е сляпа понякога:)
.JPG)
1 коментар:
Много ми беше прятно да се чуем онзи ден благодаря ти за информацията която ми даде благодарение на теб пиша на български сега и утре ще направя блога си на български много съм развълнувана.
Публикуване на коментар