Ден с А. J.

Миналия уикенд боядисахме стаята на Шушулчо в тюркоазено. Двамата с Ханс боядисвахме, а А.J. гледаше бебешко двд в дневната на първия етаж, като го чувахме да се смее. Задълбочени в боядисването, съвсем изгубихме представа за времето, в един момент осъзнах, че не чувам детето. Изтичах надолу по стълбите и го намерих заспал в центъра за игра. Горкото дете! Трябваше да го преместя в сгъваемото му легло, тъй като още боядисвахме и не можеше да си легне в кошарката. Почувствах се ужасна майка, да го оставя за толкова дълго без наблюдение и самичък.


По- късно този ден, на А.J. му доскуча и не искаше да играе с нито една от играчките си. Някой беше казал,че децата обичат да играят с опаковките повече, отколкото с играчките, прав e. Махнахме всичките книги и играчки от коша, в които по- принцип ги съхраняваме и сложихме А.J.вътре. След това го "возихме" напред назад, а той умираше то смях. Скоро ще имаме нужда от нов кош, в момента това е любимата му игра.